Фьодор Достоевски
(1812-1881)
Фьодор Достоевски - снимка Уикипедия
Има много истории, касаещи деспотичното отношение на бащата на Достоевски към децата му, а всъщност поведението му било породено от прекомерна загриженост. След като се връщал от работа, той си подремвал, докато децата, на които не им се позволявало да вдигат шум, се редували край баща си, за да прогонват мухите, кръжащи наоколо. В същото време, той внимателно подбирал и изпращал децата си в частни училища, където нямало да бъдат бити. Освен това има писма, от които личи, че между него и децата му съществували доста добри отношения. Затова има спор, че прототипа на бащината фигура в романа – Братя Карамазови, не е бащата на Достоевски.
Достоевски страда от епилепсия, като първият му пристъп се проявява, когато е на девет години. Епилептичните пристъпи се появяват спорадично през целия ме живот, като тези негови преживявания намират израз в описанието на някои от героите в книгите му, които също страдат от епилепсия.
През 1837 година от туберкулоза умира неговата майка, и Достоевски заедно с брат му са изпратени да посещават института в Санкт Петербург. Две години по-късно умира и баща им, като има непотвърдени слухове, че всъщност е убит от един от неговите крепостни селяни.
През 1842 година, Достоевски е произведен в лейтенант. Две години по-късно напуска армията и се отдава на писане. Първата му кратка новела Poor Folks (Бедни хора), е публикувана през 1846, като се пренася като легенда, че редактора на списанието, в което е издадена, поета Николай Некрасов, възкликнал след прочитането й: „Роди се нов Гогол!”.
През 1849 година, Достоевски е затворен и пратен в каторга, заради това, че е част от либерална интелектуална група, наречена „кръга Петрашевски”. Същата година, той и няколко други члена на групата са осъдени на смърт. След осуетяване на екзекуцията, когато те чакат в студа да бъдат простреляни от отряд стрелци, присъдата му е намалена на четири години изгнание и тежък труд в каторгата на затвора в Омск, Сибир. Това преживяване води до написване на книгата „Къщата на мъртвеца”. През 1854 година е освободен от затвора и е задължен да служи на сибирския режим. Следващите пет години прекарва като редник, после лейтенант в седми батальон. Тогава започва връзка с Мария Исаева, съпруга на негов познат в Сибир. След смъртта на съпруга й, двамата се женят.
Преживяванията на Достоевски в затвора водят до сериозна промяна в неговите политически и религиозни възгледи. Произведенията, написани след затвора, най-вече „Обсебеният” и „Дневникът на един писател”, съдържат критики към социалистическите и нихилистични идеи, както и завоалирана пародия към съвременните западно повлияни руски интелектуалци.
През 1859 година, Достоевски се връща в Санкт Петербург, където управлява серия от неуспешни литературни журнала, заедно със своя брат. През 1863 година обаче брат му умира, а на следващата година и неговата жена, от което Достоевски е напълно съсипан. Освен това е затрупан от дългове и изпада в дълбока депресия. Тя е последвана от пристрастеност към хазарта и залаганията. Тогава написва може би най-добрата си книга „ Престъпление и наказание”, тъй като има остра нужда от пари.
По това време пътува из Европа, прекарвайки времето си да залага в казина. Там среща Аполинария Суслова, която става прототип на „гордите жени” в неговите произведения. Той има кратка връзка с нея, като тя отхвърля предложението му за женитба. След това среща Анна Сниткина, двадесет годишна стенографка, за която се жени през 1867, и посвещава на нея следващата си книга „Комарджията”.
Фьодор Достоевски умира в Санкт Петербург през 1881 година, от кръвоизлив в черния дроб, придружен от емфизема и епилептичен пристъп. В скута му стояло копие на Библията, което му било дадено в Сърбия. На погребението му имало над четиридесет хиляди скърбящи.